ЕФЕКТЪТ НА РИНГЕЛМАН

ЕФЕКТЪТ НА РИНГЕЛМАН показва, че когато хора работят в група, винаги има няколко човека, които скатават и пестят енергията си, без да влагат оптимални усилия, като в крайна сметка 1 или 2-ма човека свършват цялата работа, а останалите само се ползват от създадените блага.

През 1927 г. е проведена поредица от много интересни експерименти, резултатът от които са забравени. Но не трябваше. Резултатите от тези експерименти са останали в психологията известни като „Ефектът на Рингелман“.

Експериментите се състояли в следното. Взеха най-обикновените хора и им предложиха да вдигат тежести. За всеки се фиксира максималното тегло, което той "може да вдигне" След което хората се обединиха в групи, първо - двама, после - четирима души, осем.

Очакванията бяха ясни: щом един човек може да вдигне - условно - 100 кг, значи двама трябва заедно да вдигнат или 200, или - дори повече. В крайна сметка сред хората съществува митичната представа, че работата в екип позволява да постигнеш повече, че резултатът ѝ надвишава сумата от индивидуалните резултати на членовете на групата. И все още някои хора мислят, че екипът може повече от личностите.

Но - уви! Двама души вдигнали едва 93% от сумата на индивидуалните си показатели. А осем вече едва 49%. Тоест колкото повече хора се ангажирали с една задача, толкова спадала реалната производителност, защото някои просто се криели и не вършели нищо.

Проверили резултатите чрез други задачи. Например на влекач. И отново - същия резултат. Увеличиха броя на групите - процентът паднал още.

Причината е ясна. Когато разчитам на себе си, правя най-много. А в групата можете да пестите енергия: никой няма да забележи, както в историята за жителите на селото, решили да си налеят бъчва водка на празника. По кофа от всеки двор. По време на разлива е установено, че варелът е пълен с най-чиста вода: всеки донесъл кофа вода, уж носейки водка, вярвайки, че в общата маса водка трикът му няма да се забележи и всички освен него ще донесат водка.

Така всеки си мисли, че е по-хитър от другите, но всъщност се крадем едни други и нищо не правим.

Съответно - в случая със социалната пасивност можем да кажем, че разбираме много добре произхода ѝ и че води до спад на резултатите до нула. Инерцията е страхотно нещо, но много хора скатават. Но - все пак.

Трябва да се каже веднага: никоя социална технология все още не е позволила да преодолее ефекта на Рингелман. Можете да броите като заклинания от "гуруто на екипната работа", но колкото по-голяма е групата, толкова по-голяма пасивност е присъща на човек.

 

 Teodor Angelov 

 

За смисълът на живота

 

"Всеки в този огромен свят има задача, която да изпълни. Останалото не е толкова важно, стига да не забравиш това. Но ако помниш всичко останало , а забравиш за това , то е като нищо да не знаеш."- Баба Азиз /от едноименният филм/

Как се формират цените и стойността

 Автор: Даниел Василев

 

 

Раждането на стойността и цените

Всички наши действия включват употребата на оскъдни ресурси, които използваме за постигане на най-важните си цели. В икономиката те се наричат именно оскъдни, защото докато желанията ни са безгранични, в реалността сме ограничени от средствата, с които можем да ги задоволим.

Вижте повече по темата: Какво са парите

Тъй като средствата ни са оскъдни, ние ги използваме, за да постигнем най-важните си цели първо, а някои от по-маловажните могат да останат незадоволени изобщо. Подредбата на предпочитанията се различава не само между отделните хора, но и в различно време при един и същ човек.

Законът за пределната полезност

Фактът, че с оскъдните си ресурси задоволяваме първо най-важните според нас потребности в момента, в икономиката се нарича закон за пределната полезност. Синтезиран от Мъри Ротбард в трактата му „Човек, икономика и държава“, той гласи: Колкото повече от една стока притежаваме, толкова по-ниска е пределната ѝ полезност; колкото по-малко притежаваме, толкова по-висока е пределната ѝ полезност.

На пръв поглед това звучи странно, но не е. Да си представим, че притежаваме три автомобила. Първият караме ежедневно за работа, вторият се използва от родителите ни, за да идват с него до града, а третият временно се използва от съседа ни. Един от тях обаче се поврежда и оставаме с два. Коя от тези употреби ще престанем да задоволяваме? Най-малоценната, която в случая за повечето хора вероятно е колата, дадена на съседа ни.

От трите средства, с които разполагаме, третата е най-малоценна за нас; тя е пределната или маргиналната, откъдето идва и името на закона. Точно затова колкото повече предмети имаме, толкова по-малоценни за нас функции можем да задоволяваме. Затова ако едновременно се повреди и вторият автомобил, ние няма да спрем да ходим на работа, а вероятно ще помолим роднините ни да използват автобус или влак.

Във всеки случай, стойността на един предмет, да кажем сандвич или къща, произтича от това доколко той може да ни послужи, за да постигнем определена цел – да се нахраним или да си създадем дом. В реалността представата на всеки един човек, че конкретна стока може да му послужи за задоволяване на нужда или постигане на желание, се материализира в търсене на тази стока, което обикновено поражда и предлагане, т.е. производство.

Това не се случва с магическа пръчка. Желанията ни се материализират чрез склонността ни да разменим други стоки срещу желаната от нас. Но потребителите са само едната страна на уравнението. Другата са производителите.

Затова цените са функция от търсенето, но и от предлагането. Ясно е, че колкото повече едно нещо се търси и колкото по-малко от него се произвежда, неговата цена ще расте. Напасването между тези категории се случва постоянно на пазара и позволява на производството и услугите да задоволяват в най-голяма степен потребностите на хората.

Макар цената да е следствие от стойността, която всеки един човек придава на конкретни стоки, между двете категории има една съществена разлика. Докато цената може да се измери и това е една от най-важните функции на парите, които ни позволяват да съпоставяме различни алтернативи, стойността не може да се измери. Може да се каже, че човек предпочита една стока пред друга, но не съществува мерна единица, която да отчита стойността за него.

Цените не просто показват колко струва конкретна стока. Те огромна роля, за да можем да се радваме на света, който имаме днес. Не е преувеличено да се каже, че без цени той просто би бил невъзможен, както ще видим по-долу.

Защо златото е по-скъпо от водата?

Ако е вярно, че хората задоволяват първо най-важните си потребности, а без да се храним и да пием вода не можем да оцелеем, тогава защо цената на златото е по-висока от тази на хляба или на водата? Това може да звучи като наивен въпрос, но той е известен като „дилемата на стойността“ и неговият отговор става възможен единствено след маргиналната революция в икономиката, започната едновременно, макар и в различни страни, от Карл Менгер, Леон Валрас и Стенли Джевънс през 1871 г. и родила, измежду другите си достижения, горния закон за пределната полезност.

Да се върнем на въпроса. Златото исторически е най-доброто средство за съхраняване на стойност, но то не се яде или пие. Тогава защо е значително по-скъпо от хляба и водата? Причината е, че когато хората задоволяваме потребностите си, ние разглеждаме конкретна стока като средство за постигане на конкретно желание. Затова когато сме гладни, ние не мислим за абстрактната категория „хляб“, а за конкретна единица хляб или два; когато сме жадни, ние не искаме цялата вода на света, а конкретна чаша вода.

Поради тази причина и при равни други условия, изправени пред дилемата кое ще предпочетат, повечето хора биха взели конкретно кюлче злато, а не конкретен хляб. Затова и цената на златото е по-висока от тази на водата и хляба.

Нека сега видим какви функции изпълняват цените.

Цените – инструментът за задоволяване на желанията ни

Както стана ясно, цените отразяват събирателните желания на всички хора в икономиката и са функция от тяхното търсене на стоки и услуги, с които да задоволяват потребностите си, и от предлагането. Това предлагане се заражда благодарение на цените.

Причината за тази последователност е, че всеки бизнес съществува, за да реализира печалба. Когато цените на определена стока се повишат, това означава, че има високо търсене поради някаква причина (освен ако ценовият растеж не се дължи на промените в предлагането), респективно предприемачите виждат, че могат да реализират по-голяма печалба, продавайки съответната стока.

Вероятно, при равни други условия, постепенно все повече бизнеси ще започнат да предлагат съответната стока и този процес ще продължи, докато маржът им на печалба не се понижи дотолкова, че да няма икономически смисъл да навлизат повече от тях.

Важното обаче е друго – именно цените регулират производството и в този смисъл огромна част от икономиката, защото показват на бизнеса къде, от какво и по колко има нужда. Поради тази причина нито една цена не трябва да се регулира, защото по този начин се изкривява механизмът, с който всички човешки същества показваме, че искаме да получим определени стоки и услуги, а други от нас демонстрират, че искат да ги произведат.

Приказката за двете царства и големия глад

В две съседни и сходно богати царства настанала суша, която продължила няколко години, и запасите им от зърно се изчерпали. Разбира се, царете започнали да се чудят какво да правят. Единият от тях забелязал, че вносната цена на житото започнала да се покачва и сметнал, че по този начин търговците експлоатират населението му. Затова наложил ценови таван, с който забранил хранителните продукти да се продават над определена стойност.

Вторият цар забелязал същото. Но си казал: „Да, цените се качват, но по този начин в царството влизат храни. Няма да се намесвам в търговията.“ Така с годините цените продължили да растат.

Когато гладът приключил, жителите на второто царство били пообеднели, но преживяли премеждието. Жителите на първото царство не загубили много пари, но масово изгубили нещо друго – животите си, а много от оцелелите избягали от царството.

Така цената, която насочила търговците към второто царство, показвайки им, че там има глад, буквално спасила живота на хората. Точно толкова важни са цените и в действителния живот.

Но те изпълняват още повече функции.

Цените и структурата на производството

Досега говорихме за крайни потребителски стоки – тези, които купуваме в магазина, или услугите, с които правим живота си по-добър. Но съвременната икономика е много по-сложна от това. Всъщност сегментът на крайните потребителски стоки е значително по-малък от сегмента на капиталовите стоки. Това са машините и оборудването, използвани за производството или на други капиталови стоки, или на крайните потребителски стоки.

Стигаме до проблем. В магазина като потребители виждаме продуктите готови. Но няма един човек на Земята, който да знае целия производствен процес даже на най-прости стоки като молива, открива Ленърд Рийд в есето „Аз, моливът“.

Колко желязо и петрол трябва да се добият, за да се произведат верижни триони, които да се доставят къде по света, за да се отсекат колко дървета, които как да се обработят, за да се направят колко и какви корпуси на молив? Тук даже не говорим за гумичката, медния пръстен, който я държи, и графита. И докато моливите са изключително прости, нека си представим колко стоки и различни продукти влизат в производството на един автомобил, смартфон или телевизор, които се проектират години, преди да стигнат до нас като потребители.

Тук отново се намесват цените. Както крайните потребители купуват стоки и услуги, така и бизнесът купува стоки и услуги, респективно така и производителите на капиталово оборудване са движени и насочвани от печалбата. Заводът за гумички знае колко от тях да произведе, защото вижда цените и има представа какво е търсенето и къде по света е то. Същото важи за всички останали капиталови стоки.

Но фокусът на компанията от всеки един етап от структурата на производството е само един – да отговори на нуждите на потребителя. Ако изведнъж човечеството престане да използва моливи, производствената структура, съществуваща днес, ще изчезне, защото просто никой няма да може да реализира печалба, тъй като няма да има никакво търсене.

По този начин, без изобщо да се замисляме, чрез желанията си, респективно чрез цените и пазарния механизъм, насочваме гигантската производствена структура, която расте и прави живота на всеки от нас по-добър. Това се случва, без нито един цар, плановик или комитет да регулира изключително сложната система. Тя функционира толкова съвършено, че Адам Смит нарича действието на пазара „невидима ръка“, което се превръща в една от най-известните словосъчетания в икономиката.

Ние обаче знаем, че тази ръка не е „невидима“ и не е в единствено число. Механизмът работи благодарение на стойността, която всеки човек придава на определени стоки, от която се раждат цените, които направляват производството.

От тук следва и друго заключение – без пазарния механизъм, никакви други системи на ценообразуване, основаващи се върху други теории за стойността, например трудовата теория за стойността, не могат да работят. Затова и централното планиране при социализма е невъзможно. Концептуално това е доказано още през 20-те години на милия век, а на практика продължаваме да виждаме доказателството на този принцип и до днес.

Заключение

В обобщен вид за цените и стойността важи следното:

1. Желанията и потребностите ни са неограничени, но ресурсите, с които можем да ги постигнем, са оскъдни;
2. Стойността на стоките, предметите и действията е субективна и се ражда от представата на всеки човек за начините, по които той може да постига целите си и да задоволява потребностите си;
3. Колкото повече от една стока имаме, толкова по-малко ценена своя потребност ще задоволим с нея;
4. Затова и винаги предпочитаме да имаме повече единици от една стока, отколкото по-малко;
5. От търсенето на стоки в реалния живот, следващо стойността, която всеки човек им е предал, и от производството, се поражда цените;
6. Можем да измерим цената; не можем да измерим стойността;
7. Крайната цена се влияе не само от търсенето, но и от предлагането;
8. Както търсенето и предлагането формират цените на крайните потребителски стоки, така желанията на потребителите водят до оформянето на цялата структура на производството;
9. Не е възможно централен борд, работещ без пазарни цени, да определи какво да се произвежда – подобна структура просто рухва.

Митовете за парите/не знам кой номер вече

- Бедните не могат да имат спокоен сън. Токът трябва да се плати. От банката звънят всеки ден защото кредита е просрочен. Малкият започва училище а тетрадките и учебниците струват цяло състояние. Жената постоянно опява че от една година не съм я извеждал никъде а в гардероба нямала никакви дрехи. Как може да спи спокойно? Живота го притиска на всяка крачка. Стои буден до среднощ и се върти в леглото. Богатият няма такива проблеми. Богатият дори не мисли за подобни неща и спи като бебенце.

- "Часовник но не и време"- невероятно неразбиране на действителността. В Действителност само парите ти дават време. Бедният работи ден след ден само за да подсигури съществуването си. Богатият разполага с времето си за да живее както иска.

- Книга , но не и познание" - сериозно ли? Не веднъж съм казвал: В книгите се съдържа човешкото познание. Каквото и да искаш да научиш има поне 100 книги по темата. В случая е нужно бедният да се ограмоти финансово за да мръдне напред и нагоре. Богатството не е функция на парите. Няма нито един богат тото-милионер. Богатството е функция на финансовата грамотност на индивида.

- "Лекарства но не и здраве" - от небето ли падате. Не виждате ли реалността? Имаш пари-лекуваш се и живееш дълго. Нямаш пари - умираш. Не само това. Богатият живее здравословно, храни се здравословно, има време да спортува и е здрав.

- "Забавления но не и щастие"- Хм? Какво е щастие? Възможността да живееш така както искаш в компанията на хората, които обичаш. Това е щастие. Бедният не може да живее както иска. Не може да прекарва колкото време иска с любимите хора защото не разполага с времето си.

- "Познати но не и истински приятели" - познати, които гледат какво ще изкярят от тебе. Каква полза ще имат. Ако нямат полза никакви ги няма. Бедните имат този характер на поведение. Богатите контактуват със себеподобни. Нямат нужда да се дебнат кой от кого ще направи далавера. Социалният им живо съдържа други неща: духовно развитие и усъвършенстване, смислено запълване на свободното време. Защо мислите са тези богаташки клубове в които всички членуват. За да са сигурни че по случайност няма да срещнат хора от ония първите и да живеят нормален живот.

- " Подчинение но не и лоялност" - Лоялност? У бедните? През целият ми живот в моята практика съм виждал само едно: работникът краде всичко което може да открадне. Защото нищо не му стига. Не му стига и акъл как да направи останалите неща да му стигат и затова краде. Каква лоялност може да има тука. Нужно е подчинение. Между богатите има лоялност. При договорките и обещанията, в бизнеса, във всичко. Там една стисната ръка означава повече от написаният договор.

- "Къща но не и дом" - ще ви кажа само една италианска поговорка: "Когато бедността влиза през вратата, любовта излиза през прозореца". Не може да се добави нищо повече. Не съществува ДОМ без любов, останало е само КЪЩА.

38 бизнес съвета от най-богатия човек в Китай

1. Най-лошите качества за един бизнесмен са: да бъде сноб, да не умее да преценява адекватно обстоятелствата, да работи с много високи темпове без да може да ги поддържа и да не може да вижда напред.
2. Ръководителят на една компания не трябва да се сравнява със своите служители – по отношение на уменията и практическите способности те трябва да са по-добри от него. Иначе защо да ги наема?
3. Той трябва да има твърд характер и постоянство, за да може да понесе това, което неговите служители не могат – да се справя с неочаквани удари и с неизбежните провали, които носи всеки бизнес. И непременно трябва да има поглед за развитието на компанията за много години напред.
4. Направете така, че вашите служители да идват с радост на работа.
5. Не се занимавайте с политика.
6. Парите и политиката са като кибрита и динамита – от срещата им може да се очаква взрив. Ако се занимавате с бизнес, забравете за политиката. И обратно.
7. Младите хора трябва да знаят какво е гъвкавост, какво е провал и какво се очаква от тях: Знаете ли какво е истински провал? Когато приключи борбата. А гъвкавост? Можете да разберете това, когато преживеете тежки житейски ситуации, разочарования и неуспехи. Какви са вашите задължения? Бъдете по-прилежни, работете повече и имайте по-големи амбиции от другите.
8. Само глупаците използват устата си, за да говорят. Умните говорят с главата си, мъдрите – със сърцето си.
9. Уважавайте конкуренцията
10. Не се отнасяйте с конкурентите агресивно. Ако се отнасяте с всички около вас като с врагове, те ще бъдат ваши врагове.
11. Когато се съревновавате помежду си, избягвайте ненавистта – тя ще ви погуби.
12. Конкуренцията е като игра на шах – дори и да загубите, винаги можете да изиграете още една игра.
13. Истинските бизнесмени нямат врагове. В момента, който разберете това, няма кой да ви спре.
14. Ако не знаете всичко за вашите конкуренти, ако ги подценявате или не виждате в тях опасност, то рано или късно непременно ще загубите.
15. Дори и конкурентът ви да е по-малък или по-слаб от вас, отнасяйте с него като с равен. А ако е много по-силен и по-голям от вас – не се страхувайте от него.
16. Не унивайте и не се оплаквайте
17. По пътя си, когато срещате успели хора, ще забележите, че те никога не се оплакват и не хленчат.
18. Няма нищо лошо в това понякога да унивате. Но ако това започне да ви се случва непрекъснато, ако се оплаквате от живота и изпадате в чести депресии – това вече е по-лошо от алкохолизма – колкото повече пиете, толкова по-трудно е да спрете.
19. Светът не се интересува от това, което казвате. Важно е какво ще направите.
20. Истинските възможности са скрити там, където никой не ги вижда.
21. Ако на заседание на компанията 90% от присъстващите гласуват „за" една идея или проект – аз веднага ги хвърлям на боклука. Причината е проста – ако за всички тези хора е очевидно, че това е добра възможност, то значи в скоро време тя ще се разработва от много други компании и ние не бихме били лидери в тази област.
22. През 2001-а аз допуснах грешка – обясних на всички мои сътрудници, с които стартирахме бизнеса, че пределът на тяхната кариера в компанията е мениджърска позиция – просто се съмнявах в тях. Тогава си мислех, че за топ мениджъри и вицепрезиденти мога да наема добри професионалисти от някъде другаде. След години обаче се оказа, че нито един от външните специалисти, които бях наел, вече не работи за компанията, а тези в чиито способности се съмнявах, се справят прекрасно с най-високите постове.
23. Вашето отношение определя колко далече ще стигнете.
24. Помнете: Винаги номер едно са клиентите. Номер две – служителите. И чак накрая, номер три са акционерите.
25. Започнете да се адаптирате към новите условия още преди другите да са забелязали промените.
26. Забравете за парите и за това как ще печелите.
27. Имам един основен принцип – отношението към работата и решенията, които взимаш, са по-важни от способностите ти.
28. Дори не се и опитвайте да карате служителите си да мислят по еднакъв начин – това е невъзможно. Вместо това накарайте всички да вярват в една обща цел.
29. Не забравяйте, че една трета от хората, които работят за вас, не ви вярват. Не им позволявайте да работят „за себе си". Просто ги сплотете около една обща цел.
30. Много по-лесно е да обедините една група хора около общи идеи, отколкото около един лидер – колкото и невероятен да е той.
31. Не пилейте енергия да внедрявате някакви дребни трикове, по-добре се фокусирайте върху стабилността в дългосрочен план.
32. Ако търсите партньор за бизнес, намерете такъв, който допълва вашите качества и умения. И въобще не е задължително да е успял.
33. Търсете правилните, а не най-добрите хора.
34. Най-несигурното нещо в този свят са отношенията между хората.
35. Думата „безплатно" е много скъпа дума.
36. Помнете: днес няма да е лесно, утре ще е още по-лошо, но вдругиден всичко ще бъде прекрасно.
37. Когато започвате собствен бизнес, трябва да знаете, че се отказвате от стабилен доход, болнични и годишни премии. От друга страна – вашите възможности за доходи са неограничени. Няма да ви се налага да искате разрешение за каквото и да било от други хора и можете да използвате времето си много по-ефективно.
38. И ако вашите решения се различават от решенията на вашите връстници, то и животът ви ще е много по-различен от техния. По един или друг начин.

Мохамед Али: Не поглеждай назад - не си тръгнал натам!

1. "Не поглеждай назад - не си тръгнал натам!"
2. "Това, което ме държи жив и ме кара да продължавам - това са моите цели!"
3. "Ако някога си сънувал, че ме побеждаваш, по-добре се събуди и се извини."
4. "Носи се като пеперуда, жили като пчела. Никой не може да те победи!"
5. "Аз тичам през трудния път, много преди да започна да танцувам с лека стъпка под светлината на прожекторите. Мразех всяка минута на обучение и тренировки, но си казвах: "Не се отказвай. Страдай сега и живей останалата част от живота си като шампион."
6. "Този, който не е достатъчно смел да поема рискове, няма да постигне нищо в живота."
7. "Не изкачването на планината те изтощава, а камъчето в обувката ти."
8. "Шампионите не се създават в залата. Шампионите са направени от нещо, което е дълбоко вътре в тях - едно желание, една мечта, една визия."
9. "Приятелството не е нещо, което се учи в училище. Не научиш ли значението на приятелството, то все едно не си научил нищо."
10. "Битката се печели или губи много преди да се случи всъщност - зад линиите, в залата, вън на пътя..."
11. "Най-тежкият двубой през цялата ми кариера беше... срещу първата ми жена."
12. "Човек без въображение е човек без криле."
13. "Аз съм най-добрият - казах това преди изобщо да знам, че съм."
14. "Повторението на дадено твърдение не след дълго се превръща във вяра.След като вярата се превърне в дълбоко убеждение, тогава нещата започват да се случват."
15. "Ако човек на 50 вижда света по същия начин, както когато е бил на 20, то той е изгубил 30 години от живота си."
16. "Липсата на вяра кара хората да се страхуват да се изправят пред предизвикателствата."
17. "Моят начин да се шегувам е като казвам истината. Това е най-забавната шега на света."
18. "Това е просто работа - тревата расте, птичките летят, вълните се разбиват в пясъка, а аз побеждавам хора."
19. "Само човек, познаващ загубата може да достигне до дъното на душата си и да добие допълнителна доза сила в необходимия момент."
20. "Никой не знае какво да каже след мач в съблекалнята на губещия."

Парите в обрщение, инфлацията и още нещо.

В края на септември парите в обращение достигнаха 16,644 млрд. лева, като за една година се увеличават с 10,38%, или с 1,565 млрд. лева, показват данните на Българската народна банка.
За сравнение, през предходния едногодишен период (септември 2016 г. – септември 2017 г.) увеличението беше по-високо както в процентно отношение (12,69%), така също и в абсолютна стойност (1,698 млрд. лева), изчислиха експертите на централната банка.

Спестяванията на българите нарастват с близо 9% за последната година. Парите на гражданите по банкови сметки се увеличават стабилно, но броят на самите сметки намалява незначително. Българите държат 52,3 млрд. лева в депозити в края на март 2019 г., показват окончателните данни на БНБ.

Депозитите на нефинансовите предприятия в края на март са 596 000 броя, което представлява спад от 4,6% спрямо края на същия месец на 2018 г. Размерът на тези влогове е 23,365 млрд. лева. Така общо депозитите на домакинствата и нефинасовите предприятия възлизат на сумата от 75,733 млрд. лева, което представлява ръст от 8,6% на годишна база.

 

Всяка напечатана нова банкнота обезценява наличната до този момент стара банкнота. Видно от отчетите на БНБ за една година банкнотите в обръщение са се увеличили с 10% . С толкова е намаляла покупателната способност на банкнотите, които вече сме притежавали . Сега погледнете спестяванията на фирмите и гражданите, депозирани в спестовни влогове: възлизат на почти 76 милиарда лева. Стоят си в банката и се обезценяват всяка година с по 10 %. Опасно е да се държат заработените средства с хартиени пари, които сами по себе си нямат никаква стойност, и правителството определя стойността им, според своето желание и планиране. Слагайки спечелените си пари в банката ги предоставяш да разпорежданията и контролът на правителството. Докато са в банката ти нямаш никакъв контрол над тях. В инвестирането най-важната дума е контрол. Определено има и друг вид инвестиране на тези пари в което би могъл да имаш по-голям контрол или дори 100% такъв. В света на парите има два проблема: 1. Липсата на пари. 2. Наличието на прекалено много пари. При вторият проблем същността е как да ги запазиш. Слагайки ги в банката при 10% годишно обезценяване определено не запазваш парите си. Затова и богатите хора инвестират.

Поздрави на инвеститорите.