Автор: Даниел Василев
Раждането на стойността и цените
Всички наши действия включват употребата на оскъдни ресурси,
които използваме за постигане на най-важните си цели. В икономиката те
се наричат именно оскъдни, защото докато желанията ни са безгранични, в
реалността сме ограничени от средствата, с които можем да ги задоволим.
Вижте повече по темата: Какво са парите
Тъй като средствата ни са оскъдни, ние ги използваме, за да постигнем
най-важните си цели първо, а някои от по-маловажните могат да останат
незадоволени изобщо. Подредбата на предпочитанията се различава не само
между отделните хора, но и в различно време при един и същ човек.
Законът за пределната полезност
Фактът, че с оскъдните си ресурси задоволяваме първо най-важните според нас потребности в момента, в икономиката се нарича закон за пределната полезност. Синтезиран от Мъри Ротбард в трактата му „Човек, икономика и държава“,
той гласи: Колкото повече от една стока притежаваме, толкова по-ниска е
пределната ѝ полезност; колкото по-малко притежаваме, толкова по-висока
е пределната ѝ полезност.
На пръв поглед това звучи странно, но не е. Да си представим, че
притежаваме три автомобила. Първият караме ежедневно за работа, вторият
се използва от родителите ни, за да идват с него до града, а третият
временно се използва от съседа ни. Един от тях обаче се поврежда и
оставаме с два. Коя от тези употреби ще престанем да задоволяваме?
Най-малоценната, която в случая за повечето хора вероятно е колата,
дадена на съседа ни.
От трите средства, с които разполагаме, третата е най-малоценна за нас; тя е пределната или маргиналната,
откъдето идва и името на закона. Точно затова колкото повече предмети
имаме, толкова по-малоценни за нас функции можем да задоволяваме. Затова
ако едновременно се повреди и вторият автомобил, ние няма да спрем да
ходим на работа, а вероятно ще помолим роднините ни да използват автобус
или влак.
Във всеки случай, стойността на един предмет, да кажем сандвич или
къща, произтича от това доколко той може да ни послужи, за да постигнем
определена цел – да се нахраним или да си създадем дом. В реалността
представата на всеки един човек, че конкретна стока може да му послужи
за задоволяване на нужда или постигане на желание, се материализира в
търсене на тази стока, което обикновено поражда и предлагане, т.е.
производство.
Това не се случва с магическа пръчка. Желанията ни се материализират
чрез склонността ни да разменим други стоки срещу желаната от нас. Но
потребителите са само едната страна на уравнението. Другата са
производителите.
Затова цените са функция от търсенето, но и от предлагането.
Ясно е, че колкото повече едно нещо се търси и колкото по-малко от него
се произвежда, неговата цена ще расте. Напасването между тези категории
се случва постоянно на пазара и позволява на производството и услугите
да задоволяват в най-голяма степен потребностите на хората.
Макар цената да е следствие от стойността, която всеки един човек
придава на конкретни стоки, между двете категории има една съществена
разлика. Докато цената може да се измери и това е една от най-важните
функции на парите, които ни позволяват да съпоставяме различни
алтернативи, стойността не може да се измери. Може да се каже, че човек
предпочита една стока пред друга, но не съществува мерна единица, която
да отчита стойността за него.
Цените не просто показват колко струва конкретна стока. Те огромна
роля, за да можем да се радваме на света, който имаме днес. Не е
преувеличено да се каже, че без цени той просто би бил невъзможен, както
ще видим по-долу.
Защо златото е по-скъпо от водата?
Ако е вярно, че хората задоволяват първо най-важните си потребности, а
без да се храним и да пием вода не можем да оцелеем, тогава защо цената
на златото е по-висока от тази на хляба или на водата? Това може да
звучи като наивен въпрос, но той е известен като „дилемата на
стойността“ и неговият отговор става възможен единствено след
маргиналната революция в икономиката, започната едновременно, макар и в
различни страни, от Карл Менгер, Леон Валрас и Стенли Джевънс през 1871
г. и родила, измежду другите си достижения, горния закон за пределната
полезност.
Да се върнем на въпроса. Златото исторически е най-доброто средство
за съхраняване на стойност, но то не се яде или пие. Тогава защо е
значително по-скъпо от хляба и водата? Причината е, че когато хората
задоволяваме потребностите си, ние разглеждаме конкретна стока като
средство за постигане на конкретно желание. Затова когато сме гладни,
ние не мислим за абстрактната категория „хляб“, а за конкретна единица
хляб или два; когато сме жадни, ние не искаме цялата вода на света, а
конкретна чаша вода.
Поради тази причина и при равни други условия, изправени пред
дилемата кое ще предпочетат, повечето хора биха взели конкретно кюлче
злато, а не конкретен хляб. Затова и цената на златото е по-висока от
тази на водата и хляба.
Нека сега видим какви функции изпълняват цените.
Цените – инструментът за задоволяване на желанията ни
Както стана ясно, цените отразяват събирателните желания на всички
хора в икономиката и са функция от тяхното търсене на стоки и услуги, с
които да задоволяват потребностите си, и от предлагането. Това
предлагане се заражда благодарение на цените.
Причината за тази последователност е, че всеки бизнес съществува, за да реализира печалба. Когато
цените на определена стока се повишат, това означава, че има високо
търсене поради някаква причина (освен ако ценовият растеж не се дължи на
промените в предлагането), респективно предприемачите виждат, че могат
да реализират по-голяма печалба, продавайки съответната стока.
Вероятно, при равни други условия, постепенно все повече бизнеси ще
започнат да предлагат съответната стока и този процес ще продължи,
докато маржът им на печалба не се понижи дотолкова, че да няма икономически смисъл да навлизат повече от тях.
Важното обаче е друго – именно цените регулират производството и в
този смисъл огромна част от икономиката, защото показват на бизнеса
къде, от какво и по колко има нужда. Поради тази причина нито една цена
не трябва да се регулира, защото по този начин се изкривява механизмът, с
който всички човешки същества показваме, че искаме да получим
определени стоки и услуги, а други от нас демонстрират, че искат да ги
произведат.
Приказката за двете царства и големия глад
В две съседни и сходно богати царства настанала суша, която
продължила няколко години, и запасите им от зърно се изчерпали. Разбира
се, царете започнали да се чудят какво да правят. Единият от тях
забелязал, че вносната цена на житото започнала да се покачва и сметнал,
че по този начин търговците експлоатират населението му. Затова наложил
ценови таван, с който забранил хранителните продукти да се продават над определена стойност.
Вторият цар забелязал същото. Но си казал: „Да, цените се качват, но
по този начин в царството влизат храни. Няма да се намесвам в
търговията.“ Така с годините цените продължили да растат.
Когато гладът приключил, жителите на второто царство били пообеднели,
но преживяли премеждието. Жителите на първото царство не загубили много
пари, но масово изгубили нещо друго – животите си, а много от оцелелите
избягали от царството.
Така цената, която насочила търговците към второто царство,
показвайки им, че там има глад, буквално спасила живота на хората. Точно
толкова важни са цените и в действителния живот.
Но те изпълняват още повече функции.
Цените и структурата на производството
Досега говорихме за крайни потребителски стоки – тези, които купуваме
в магазина, или услугите, с които правим живота си по-добър. Но
съвременната икономика е много по-сложна от това. Всъщност сегментът на
крайните потребителски стоки е значително по-малък от сегмента на капиталовите стоки.
Това са машините и оборудването, използвани за производството или на
други капиталови стоки, или на крайните потребителски стоки.
Стигаме до проблем. В магазина като потребители виждаме продуктите
готови. Но няма един човек на Земята, който да знае целия производствен
процес даже на най-прости стоки като молива, открива Ленърд Рийд в есето „Аз, моливът“.
Колко желязо и петрол трябва да се добият, за да се произведат
верижни триони, които да се доставят къде по света, за да се отсекат
колко дървета, които как да се обработят, за да се направят колко и
какви корпуси на молив? Тук даже не говорим за гумичката, медния
пръстен, който я държи, и графита. И докато моливите са изключително
прости, нека си представим колко стоки и различни продукти влизат в
производството на един автомобил, смартфон или телевизор, които се
проектират години, преди да стигнат до нас като потребители.
Тук отново се намесват цените. Както крайните потребители купуват
стоки и услуги, така и бизнесът купува стоки и услуги, респективно така и
производителите на капиталово оборудване са движени и насочвани от
печалбата. Заводът за гумички знае колко от тях да произведе, защото
вижда цените и има представа какво е търсенето и къде по света е то.
Същото важи за всички останали капиталови стоки.
Но фокусът на компанията от всеки един етап от структурата на
производството е само един – да отговори на нуждите на потребителя. Ако
изведнъж човечеството престане да използва моливи, производствената
структура, съществуваща днес, ще изчезне, защото просто никой няма да
може да реализира печалба, тъй като няма да има никакво търсене.
По този начин, без изобщо да се замисляме, чрез желанията си,
респективно чрез цените и пазарния механизъм, насочваме гигантската
производствена структура, която расте и прави живота на всеки от нас
по-добър. Това се случва, без нито един цар, плановик или комитет да
регулира изключително сложната система. Тя функционира толкова
съвършено, че Адам Смит нарича действието на пазара „невидима ръка“, което се превръща в една от най-известните словосъчетания в икономиката.
Ние обаче знаем, че тази ръка не е „невидима“ и не е в единствено
число. Механизмът работи благодарение на стойността, която всеки човек
придава на определени стоки, от която се раждат цените, които
направляват производството.
От тук следва и друго заключение – без пазарния механизъм, никакви
други системи на ценообразуване, основаващи се върху други теории за
стойността, например трудовата теория за стойността, не могат
да работят. Затова и централното планиране при социализма е невъзможно.
Концептуално това е доказано още през 20-те години на милия век, а на
практика продължаваме да виждаме доказателството на този принцип и до
днес.
Заключение
В обобщен вид за цените и стойността важи следното:
- Желанията и потребностите ни са неограничени, но ресурсите, с които можем да ги постигнем, са оскъдни;
- Стойността на стоките, предметите и действията е субективна и се
ражда от представата на всеки човек за начините, по които той може да
постига целите си и да задоволява потребностите си;
- Колкото повече от една стока имаме, толкова по-малко ценена своя потребност ще задоволим с нея;
- Затова и винаги предпочитаме да имаме повече единици от една стока, отколкото по-малко;
- От търсенето на стоки в реалния живот, следващо стойността, която
всеки човек им е предал, и от производството, се поражда цените;
- Можем да измерим цената; не можем да измерим стойността;
- Крайната цена се влияе не само от търсенето, но и от предлагането;
- Както търсенето и предлагането формират цените на крайните
потребителски стоки, така желанията на потребителите водят до оформянето
на цялата структура на производството;
- Не е възможно централен борд, работещ без пазарни цени, да определи какво да се произвежда – подобна структура просто рухва.
ЕФЕКТЪТ НА РИНГЕЛМАН показва, че когато хора работят в група, винаги има няколко човека, които скатават и пестят енергията си, без да влагат оптимални усилия, като в крайна сметка 1 или 2-ма човека свършват цялата работа, а останалите само се ползват от създадените блага.
