Митовете за парите/не знам кой номер вече

- Бедните не могат да имат спокоен сън. Токът трябва да се плати. От банката звънят всеки ден защото кредита е просрочен. Малкият започва училище а тетрадките и учебниците струват цяло състояние. Жената постоянно опява че от една година не съм я извеждал никъде а в гардероба нямала никакви дрехи. Как може да спи спокойно? Живота го притиска на всяка крачка. Стои буден до среднощ и се върти в леглото. Богатият няма такива проблеми. Богатият дори не мисли за подобни неща и спи като бебенце.

- "Часовник но не и време"- невероятно неразбиране на действителността. В Действителност само парите ти дават време. Бедният работи ден след ден само за да подсигури съществуването си. Богатият разполага с времето си за да живее както иска.

- Книга , но не и познание" - сериозно ли? Не веднъж съм казвал: В книгите се съдържа човешкото познание. Каквото и да искаш да научиш има поне 100 книги по темата. В случая е нужно бедният да се ограмоти финансово за да мръдне напред и нагоре. Богатството не е функция на парите. Няма нито един богат тото-милионер. Богатството е функция на финансовата грамотност на индивида.

- "Лекарства но не и здраве" - от небето ли падате. Не виждате ли реалността? Имаш пари-лекуваш се и живееш дълго. Нямаш пари - умираш. Не само това. Богатият живее здравословно, храни се здравословно, има време да спортува и е здрав.

- "Забавления но не и щастие"- Хм? Какво е щастие? Възможността да живееш така както искаш в компанията на хората, които обичаш. Това е щастие. Бедният не може да живее както иска. Не може да прекарва колкото време иска с любимите хора защото не разполага с времето си.

- "Познати но не и истински приятели" - познати, които гледат какво ще изкярят от тебе. Каква полза ще имат. Ако нямат полза никакви ги няма. Бедните имат този характер на поведение. Богатите контактуват със себеподобни. Нямат нужда да се дебнат кой от кого ще направи далавера. Социалният им живо съдържа други неща: духовно развитие и усъвършенстване, смислено запълване на свободното време. Защо мислите са тези богаташки клубове в които всички членуват. За да са сигурни че по случайност няма да срещнат хора от ония първите и да живеят нормален живот.

- " Подчинение но не и лоялност" - Лоялност? У бедните? През целият ми живот в моята практика съм виждал само едно: работникът краде всичко което може да открадне. Защото нищо не му стига. Не му стига и акъл как да направи останалите неща да му стигат и затова краде. Каква лоялност може да има тука. Нужно е подчинение. Между богатите има лоялност. При договорките и обещанията, в бизнеса, във всичко. Там една стисната ръка означава повече от написаният договор.

- "Къща но не и дом" - ще ви кажа само една италианска поговорка: "Когато бедността влиза през вратата, любовта излиза през прозореца". Не може да се добави нищо повече. Не съществува ДОМ без любов, останало е само КЪЩА.